Solo Granito

В началото на август с Дидо се чухме и решихме да покатерим из Алпите. С динамичната ми работа трудно можеше да направим план от по-рано. След като пътуването ни съвпадна с пещерната експедицията на шефовете ми, купихме билети за 16 август - 3 септември. Имахме някакви идеи, но нищо не беше сигурно. Дидо имаше за цел красивата игла Дибона във френския национален парк Бар Дез’ Акрен, а аз - маршрута на Рикардо Касин по стената на Пиц Бадиле (след разказите и пътеписа на моя ментор и треньор - Григор Вътев). Така, без особена организация и тренировки, стегнахме багажите набързо и поехме към Алпите.

Day 1 

16.08.19

От сутринта всичко тръгна наопаки, все още спяхме и изпуснахме спирката от Терминал 2 към Терминал 1 на летище София. Все пак стигнахме навреме и дори успяхме да пием по кафе на гейта.

Няколко часа по-късно вече бяхме на летището в Бергамо, където суматохата беше нереална, опашките - доста дълги, а хората - изнервени.

Пътуването на стоп придава уникален чар на пътешествията !! 

Нещата започнаха да вървят гладко - хванахме всички рейсове и влакове навреме в посока град Олукс и от там започна стопът. Чакахме половин час, повечето шофьори се шегуваха с нас, но не след дълго катерачка, която се връща от района на Чимите в Доломити, ни натовари в малкото си джипче, пълно до тавана с нейния и нашия инвентар. С Дидо бяхме доста благодарни и пътуването беше забавно. Жената ни остави в Бриансон (Франция).

Day 2

След като пренощувахме до пътя във Франция,  поехме отново на стоп към Les Etages. На паркинга отделихме багажа, който щяхме да вземем с нас нагоре, а другия скрихме в гората. Поехме бавно с тежкия багаж по стръмната пътека за долината. 

Иглата ни приветстваше с красивата си форма .

След 3 часа бяхме на хижа Soreiller (2719 м) и започнахме да търсим подходящо място за нашата палатка, която смятахме да опънем за 3-4 дни, понеже прогнозата не беше обещаваща, а и Дидо имаше вирусна инфекция на гърлото, което ни накара да изчакаме, докато се почувства по-добре. Вечерта си сготвихме уникална паста, вечеряхме и аз легнах към 21:00, защото ми се беше натрупала умора.

Day 3


Към 8:30 отворихме очи и продължихме да се излежаваме :) Направихме си закуска и стигнахме до мнение, че има възможност да качим стената. Към 10:00, 2-3 часа след всички останали свръзки, и ние тръгнахме по Диретисимата на Мадиер. Катеренето вървеше гладко, а сцеплението с гранита даваше уникално чувство. Обединихме с последните три въжета от Visite Obligatory. С Дидо поделяхме като по план пасажните въжета. Около 17:00 излязохме на най-високата точка на иглата. 

Аз по някое от въжетата

Траверсното въже 

Дидо на финалните метри

Селфито от върха !

On the Top ! 

След два рапела и 40-минутно ходене стигнахме до скромния ни бивак, който се намираше под един боудър.

Day 4

Мрачно  и дъждовно време ни изпрати от долината

По път към Италия 

Разделихме се с долината на Дибона и поехме към следващата цел. Този път стоповете бяха по-малко и по-дълги. След като семейство с кемпер ни свалиха до Бриансон, не след дълго ни качи френски гангстер (!), с когото минахме границата. До Милано ни качи Себастиано, който се връщаше от боулдър катерене с мини кемпера и кучето си. Вечерта нощувахме на къмпинг в Леко.


Day 5
След преживяната буря през нощта в къмпинга, която едва не разкъса палатката ни, поехме към Морбеньо и от там - към Сан Мартино.

В къмпинга, където отседнахме, се срещнахме с наши. С големия Младен Данков и приятеля му Мимо Семерджиев, които бяха дошли да катерят по Чимите, но както нас, така и тях прогнозата ги ограничаваше в нещата за катерене. Вечеряхме и пихме бира в Сан Мартино. Вечерта беше отново дъждовна и гръмотевична.

Day 6


След като пихме кафе и закусвахме, Младен и Мимо отидоха да изкатерят някой мултипич, а аз и Дидо - на спортните маршрути. Най-добрият обект, който съм виждал! Огромни боулдъри, които са паднали от високата планина, са превърнати в спортни сектори. Уникално катерене и сцепление по гранитна плоча!
Вечерта отново беше с гръмотевици и силен дъжд. По малко започнахме да нервничим от ситуацията, в която бяхме. Но все пак имахме още около 10 дни, в които можехме да постигнем целта си.


Day 7
Денят, в който нашите приятели си тръгнаха. Станахме сутринта и бързо се оправихме, за да отидем до градчето и да пием кафе при Моника. Към 13:00 ги изпратихме на рейса и с Дидо останахме сами в очакване на прозорец да атакуваме. Оправих се за лягане и като по часовник, около 21:30, както всяка вечер, започна да вали и да святка в далечината. Питах се дали изобщо до края на пътуването ни щяхме да имаме прогноза за атака. През половин час и двамата гледахме всички възможни сайтове за прогнози. Не се променяха! Цяла седмица го даваха да вали и да гърми...


Day 8


Отново дъждовен и мрачен ден. Към 12:00 отидохме към спортния обект, за да изкатерим някой друг маршрут. Накичен с инвентара, готов да тръгна, обух еспадрилите и отново от небето се изсипа проливен дъжд...


Day 9

Киавена

Отпътувахме от Сан Мартино към Киавена, за да сме по-близо до Целта. Отседнахме в къмпинга на известен местен алпинист. Катерихме малко спортни маршрути, да не губим форма.   

След това се прибрахме да гледаме финалите на световното по катерене. Браво, Алекс!
Очертава се малък прозорец от добро време . Без да се замислим след всички тези дни в чакане , решихме да опитаме . 

Day 10

Инвентаризация преди отпътуването от къмпинга . 

Така на сутринта станахме рано за да напазаруваме храна за няколко дни и да отпътуваме към Швейцария .

След като оправихме багажа ,отново вдигнахме палец - този път от Киавена към Бондо , изходната точка за Пиц Бадиле (3305 м).Не след дълго младеж ни  спира - след кръстосан разпит дали имаме документи и къде отиваме , натоварени в малката количка преминахме границата . 

Остави ни в Бондо и поехме нагоре по пътеката за Хижа Сас Фюра. 

Първа среща с Гиганта

Малко беше облачно, но Бадиле бързаше да ни се покаже колко е велик и огромен. Качихме се на хижата - вече беше тъмно. Вечеряхме набързо, говорихме си с хижарките, които се оказаха доста гостоприемни. Отправихме се в търсене на бивак и след около 40-50 минути намерихме подходящо на пръв поглед местенце.


Day 11

Добро утро ! 

Събудих се около 8:30, дръпнах ципа на палатката и какво да видя - пред мен гордо се извисяваше Бадиле. Наистина спираща дъха гледка! След закуска се отправихме още по-нагоре в търсене на по-близък до стената бивак. Намерихме подходящото местенце и нетърпеливи тръгнахме в разузнавателна разходка до началото на тура. Избрахме “Касин”, защото е наистина заслужаваща класика, която трябва да се качи. Стегнахме инвентара и вечеряхме по-рано. Времето отново притеснително се развали, макар че прогнозите бяха само за слънце!...

Доста е внушителна от близо .. 

Любуваме се на гледката , докато приготвяме вечерята .  

Дидо наблюдава мократа стена след проливния дъжд ... 

Базовия лагер в близост до стената . 

Схемата по която се движехме - може би най - добрата в интернет 

Настроихме алармите за 4:00, прегледахме набързо схемите, които имахме, и аз се отнесох.



Day 12

27.08.2019


Алармата звънна в 4:00 и без да се зачудя, скочих от чувала. Закусихме и около 5:00 тръгнахме към стената. След перфектния за загрявка подход видяхме очакваното - стената беше мокра. След траверсирането, на френска свръзка минахме набързо камината и се озовахме под винкела на Ребюфа. 




Около 7:20 вече водех първото въже по стената. С Дидо се редувахме на всяко въже и смея да твърдя. че се справяхме прилично бързо. Преди нас бяха тръгнали тройна свръзка словаци, които се движеха бавно до половината на маршрута. На едно от интересните въжета видях възможност да ги изпреваря. Малко преди площадката джаджите бяха свършили и бързо се отказах. 

Атрактивното преминаване по Камината ! 

Делихме площадките ни със свръзка от Испания - Хектор и Джузепе. Впоследствие доста се сближихме. През 2018 г. Джузепе е правил опит на Нанга Парбат, но се е върнал малко преди върха. 3-4 въжета преди да излезем на ръба, започна силно да ми крампира предмишницата на лявата ръка и беше трудно да обирам въжето, докато Дидо катери под мен. Не след дълго излязохме на ръба и от там на френска свръзка изтичахме до най-високата точка на Бадиле.

Върховата пирамида на Бадиле 3305 метра 

 В 18:20 направихме снимки от върха и решихме да слезем по италианската част, защото нямахме време да го направим от Северния ръб. Докато другите се отправяха към рапелните точки, ние продължавахме да се мотаем и отскочихме от интерес да погледнем заслона. Около 19:00 хванахме първия рапел надолу.

Една от рапелните ни точки по пътя 

По тъмно спуснахме последните 2-3 рапела и се отправихме към хижа Джанети. Уморени от дългия ден, бързо заспахме. 

Day 13 

“Цената на мечтата“

Наспахме се, пихме кафе и се отправихме по дългия път обратно към хижа Сас Фюра, а дори след това имахме да събираме бивак, който беше на около час ходене от хижата. Пътят беше дълъг и изтощителен през превалите Порчелизо и Трубинаска. Ако се чудите защо съм дал името на този ден така, ето:  

На слизане от Превала Трубинаска, под Дидо се изсипаха огромни скални блокове. При този ужасен звук на изсипваща се скална маса, заради късмет или може би заради инстинкта ми за самосъхрание, успях да реагирам светкавично и се хвърлих под голяма скала. Оттърсих се от случилото и усетих болка в ахилеса. Въпреки това, бързах да се измъкна по-бързо от този ш*бан улей, защото дори виа фератата беше разбита на места, вероятно от скоро паднали блокове. Дидо също беше получил удар в глезена. Куцайки, и двамата продължихме към хижата, а от там - към бивака, защото новите ни испански приятели обещаха да ни закарат до къмпинга в Италия, след като разбраха, че се придвижваме на автостоп. Събрахме багажа и поехме смело надолу, а времето започна да се разваля. Изсипа се проливен дъжд, а ние бяхме по забранената пътека (старата). 

Каменопада който от връх Ченгало е стигнал чак до Бондо

През 2017 г. от връх Ченгало се е изсипал огромен каменопад и е заличил всичко. По пътя е попаднало и село Ларет, където до ден днешен не са открити телата на десетки хора . Точно от там минава старата пътека до хижа Сас Фюра - за която  алпинист ни беше казал в къмпинга , че доста съкращава . Тя се движеше малко над старата и след време се събираха. 

Останките на селото попаднало под зверския каменопад 

В бързината и в проливния дъжд се озовахме в мрачното село . Бяхме изпуснали отбивката... Все едно бяхме в Чернобил - тук-там между скалните блокове беше останала някоя здрава къщичка с подредени дърва под стряхата. Движейки по каменопада покрай реката, след километър намерихме пътеката и продължихме надолу към Бондо. Стигнахме паркинга, на който се разбрахме с испанците да ни чакат, но тях вече ги нямаше. След като стигнахме в градчето, срещнахме словаците, които движеха пред нас по стената. Споделиха ни, че са срещнали испанците, които са ни чакали 2 часа, но накрая са тръгнали.  Почерпиха със словашка ракия и ликьор и поехме към главния път, за да вдигнем отново палец в посока Италия. Не е толкова лесно да качиш хора на стоп и да преминеш граница с тях. Уви ! Минаха 3-4 минути и ни качи един миниван с трекинг двойка, която също се връщашет от пътешествие. Вечеряхме доста обилно, защото два дни не бяхме яли истинска храна, а само барчета. Заспахме бързо, смазани след 22 километра през високите превали и след дългото слизане. 

Day 14 

По време на закуската с Дидо ни хрумна да си тръгнем по-рано. Бяхме уморени, ахилесът ми беше доста подут, неговият глезен - също, а и прогнозата не беше обещаваща до билета ни за връщане (на 3 септември). Набързо стегнахме, измерихме багажите и ето ни вече във влака посока Милано- Бергамо. На следващия ден отлетяхме за България.

MONTIS SPORT CLUB ! 
Благодаря за подкрепата на :
Redrock - магазин за туристическа и алпийска екипировка
Action Section
Ekipirovka.com
Sport Depot
Григор Вътев